От дяволът, с любов...
Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...
Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!
Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...
Кой знае... може би ангелите...
:)
По коловози-те се стичат
безбройни капчици с тъга,
а Господарят неприлично,
забърсал устните-с ръкав,
отпива бавно. Глътка само
и щом в най-северния град,
усети, че го няма слънцето,
им праща нова доза. Страх,
превзема, мигар и скалите,
а как с най-крехките листа,
заслон да сториш за душите,
щом гост е нощния му хлад!
Усмихва се.... Сега навярно,
дори за кратко, но ще спре,
да ги оплита с виртуалното,
но толкоз мамещо...Копнеж
блести отново във очите им,
предвестник тих, на Любовта
и като на Роден, Мислителя,
той казва си:Дали пък с грях,
докрая ще се вплитат с дните
и що ли няма прошка за това,
че даже насред моята обител,
сред кладата си сториха игра?
Потегля влакът-към звездите!
И сякаш във вагонът-ресторант,
единствено се вижда посетител,
май, Адът е останал без вратар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
