От една целувка :)
Понякога мечтите ме отнасят
рея се, политам към звездите
и там едни такива се разнасят -
направо не е на всеки за ушите.
Целувам жаби, мъжките избирам,
една след друга пробвам, но, уви!
Страст влагам, хубост не отбирам,
и не по едната, по двете им страни.
Търся него, принцът от мечтите,
единственият и достойният за мен,
обърнах блатата, гьоловете и реките,
без резултатно обаче… до онзи ден.
Избрах си екземпляр - един гигант,
че, казвам си – важен е и размера…
Ако щете вярвайте, колкото трабант
такъв жабок едва ли друг ще намеря.
Жабокът ме погледна с големите очи,
а аз потръпнах, заплеснах се по него,
бе то и без да казвам много ми личи,
и го целунах: страстно, дълго, смело.
Навярно мислите – провал пореден,
обаче не, чудото се случи най-накрая.
Напет и снажен, в поклон приведен,
един мъж появи се, от къде - не зная.
Вълнуващ миг, любов от поглед пръв,
сърцето ми туптеше в гърдите лудо.
Я как ме гледа, като звяр своята стръв,
като че сякаш му бях любимо блюдо.
А щом се приближи, о какъв аромат
жабокът-принц ухаеше на „Шанел”,
а облеклото му – същински дипломат,
бе като от журнал, манекен или модел.
Аз дотогава такъв мъж не познавах:
сащисах се, останах си безмълвна,
такива страстни погледи раздавах…
Ах, как можах в такъв да го превърна!?
Във този миг обаче той ми проговори,
а пък гласа му, по тънък и от моя чак.
Пък и походката, странна ми се стори,
ръцете му с дълъг маникюр, даже с лак.
И как мога такъв мъж аз да обичам?
Навярно сещате се, не бях му по вкуса.
Целта по друга бе, така че се заричам:
и сама да бъда, принц не ще си търся.
Натъжена казах му: „Бъди щастлив…
Ето, магията премахнах, вече си човек,
върви напред смело и със порив див
срещни съдбата, дано пътят ти е лек.”
Едно последно сбогом, за да си вземе,
към мен пристъпи той и ме целуна…
И в този миг (злата вещица не дреме)
принцът мой на жаба пак се превърна.
Радост имаше в очите на жабока мил,
и с тях така мило гледаше ме, чаровно.
Не бе човек, но бе човечност съхранил,
целунах си го пак, дори да е греховно.
Е да, ама остана си зелен жабок, голям.
Мъж не ми и трябва, бил той и хубавец.
Ъгъла на стаята ми е с голям фонтан…
Жабчо ще си гледам, там като любимец.
(а)
© Анета Саманлиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
А ако стане принц??
Защо не го целунеш за всеки случай? -
Адашке, изчервяваш ме ...
Благодаря ти, мили думи.
Поздрав и усмивка. -
Страхотна си Ани
А за стиховете ти нямам думи! -
Благодаря ти за коментара.
Радвам се ...
Поздрав и усмивка за теб. -
чудесна си
-
Мариана, много мило, благодаря.
Усмихна ме, за мен е чест.
Поздрав и усмивка за теб. -
Много обичам да те чета.
-
Благодаря Стами и Наталия,
усмихват думите ви.
Поздрав и усмивка за вас. -
много е хубав стих
-
Страхотен стих.....и много истина има в него...!!!
Браво Ани -
Букет от рози-усмивки за теб Белоснежке,
от кака ти Червенорозка. -
Мила Етчи, ти си истинска дама, която умело съчетава в себе си нежността, сериозността с веселяшкото настроение и усмивките, които разцъфват в душата ти!
Много усмивки от една белоснежна дама! 
-
Ето това е, край вече, няма надежда ...
Едно нещо повтори ли се от двама, трима и става истина.
Затвърди се вече версията, че съм образ (че даже и половина), а така ми се искаше да съм дама ... Благодаря ти Гери, прегръщам те мила.
Поздрав и усмивка. -
Усмихна ме, Етчи! Хах, не голям образ, а образ и половина си ти! Много веселко!
Целувки! -
Благодаря Стефане, май си прав, тънка е границата, почти невидима, усеща се, стига сетивата ни да са настроени на нужните вълни
Светле, защо казваш, че лъжа бе мила, не лъжа - "въобразявам" си
А тези бръчки все от смях са ми станали, искам и аз да пиша сериозни неща, да се цупя и поклащам умно глава. Пък ти - "... май на теб тук ти е силата!Във веселите стихчета ..." Сега вече как да съм сериозна? Прегръщам те - ти си моята фея на приказната страна и смеха.
Яворе, ти ме съсипа, край с репутацията ми, сега вече всички разбраха, че съм просто един голям образ ... Благодаря ти.
Поздрав и усмивка за вас приятели. -
Етичи, ти си голям образ в българската литература. В миг ми се прииска и на мен да съм жабок. Квак-квак!
-
Защо лъжеш не мога да те разбера? Принца си си го намерила,нали четох колко ти е готин мъжа! Търсела принц,остави и за нас нещо,ама ха!!!Анетче,май на теб тук ти е силата!Във веселите стихчета.Страшно много ми харесват! Супер си!!!
-
Благодаря ви Дора,Дими, Диана, Христо, Здравче, Мери и Гали.
Този акростих го творих за един конкурс и не можех да го публикувам преди обявяването на резултатите.
Радвам се че ви е усмихнал, защото това бе и насоченоста му.
Пък посланието на акростиха го видяхте момичета, нали ...
Не се морете, няма смисъл от целуване на жаби.
Христо, благодаря приятелю, че ми показа допуснатата грешка
Поздрав и усмивка за всеки от вас. -
Благодаря ти за тази усмивка,мила!
Страхотна си,наистина!
Поздрав и 6 -
Ами ...таковата ...ко направи,
за мени жабоци не остави?! -
Ех, Ани, ти пък веднага се отказа. Може да е бил от новата порода мъже, метросексуалните. А ти, хайде пак жабок.
Развесели ме стиха ти!!! Поздрави!!!
п.с. Мисля, че си искала да напишеш "моДел". -
Наистина е много добро и страхотно измислено! Браво и от мен! Но незнам защо мен ме натъжи... Иначе е страхотно наистина
-
Каква си закачлива днес, страхотна приказка си измайсторила, браво, Етчи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
изморих се от опити напразни,
оказа се, че магията имала лимити,
но и така очите му са си прекрасни.
Благодаря ти за коментара, усмихна ме.
Радвам се, че посети акростиха ми.
Поздрав и усмивка за теб.