2 abr 2007, 19:59

От една целувка :) 

  Poesía
888 0 24

Понякога мечтите ме отнасят

рея се, политам  към звездите

и там едни такива се разнасят -

направо не е на всеки за ушите.

 

Целувам жаби, мъжките избирам,

една след друга пробвам, но, уви!

Страст влагам, хубост не отбирам,

и не по едната, по двете им страни.

 

Търся него, принцът от мечтите,

единственият и достойният за мен,

обърнах блатата, гьоловете и реките,

без резултатно обаче… до онзи  ден.

 

Избрах си екземпляр - един гигант,

че, казвам си – важен е и размера…

Ако щете вярвайте, колкото трабант

такъв жабок едва ли друг ще намеря.

 

Жабокът ме погледна с големите очи,

а аз потръпнах, заплеснах се по него,

бе то и без да казвам много ми личи,

и го целунах: страстно, дълго, смело.

 

Навярно мислите –  провал пореден,

обаче не, чудото се случи най-накрая.

Напет и снажен,  в поклон приведен,

един мъж появи се, от къде - не зная.

 

Вълнуващ миг, любов от поглед пръв,

сърцето ми туптеше в гърдите лудо.

Я как ме гледа, като звяр своята стръв,

като че сякаш му бях любимо блюдо.

 

А щом се приближи, о  какъв аромат

жабокът-принц ухаеше на „Шанел”,

а облеклото му    същински дипломат,

бе като от журнал, манекен или модел.

 

Аз дотогава такъв мъж не познавах:

сащисах се, останах си безмълвна,

такива страстни погледи раздавах…

Ах, как можах в такъв да го превърна!?

 

Във този миг обаче той ми проговори,

а пък гласа му, по тънък и от моя чак.

Пък и походката, странна ми се стори,

ръцете му с дълъг маникюр, даже с лак.

 

И как мога такъв мъж аз да обичам?

Навярно сещате се, не бях му по вкуса.

Целта по друга бе, така че се заричам:

и сама да бъда, принц не ще си търся.

 

Натъжена казах му: „Бъди щастлив…

Ето, магията премахнах, вече си човек,

върви напред смело и със порив див

срещни съдбата, дано пътят ти е лек.”

 

Едно последно сбогом, за да си вземе,

към мен пристъпи той и ме целуна…

И в този миг (злата вещица не дреме)

принцът мой на жаба пак се превърна.

 

Радост имаше в очите на жабока мил,

и с тях така мило гледаше ме, чаровно.

Не бе човек, но бе човечност съхранил,

целунах си го пак, дори да е греховно.

 

Е да, ама остана си зелен жабок, голям.

Мъж не ми и трябва, бил той и хубавец.

Ъгъла на стаята ми е с голям фонтан…

Жабчо ще си гледам, там като любимец.

 

 

(а)

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Заболяха ме усните от целувки,
    изморих се от опити напразни,
    оказа се, че магията имала лимити,
    но и така очите му са си прекрасни.

    Благодаря ти за коментара, усмихна ме.
    Радвам се, че посети акростиха ми.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • А ако стане принц?? Защо не го целунеш за всеки случай?
  • Адашке, изчервяваш ме ...
    Благодаря ти, мили думи.

    Поздрав и усмивка.
  • Страхотна си Ани
    А за стиховете ти нямам думи!
  • Благодаря ти за коментара.
    Радвам се ...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • чудесна си
  • Мариана, много мило, благодаря.
    Усмихна ме, за мен е чест.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много обичам да те чета .
  • Благодаря Стами и Наталия,
    усмихват думите ви.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • много е хубав стих
  • Страхотен стих.....и много истина има в него...!!!
    Браво Ани
  • Букет от рози-усмивки за теб Белоснежке,
    от кака ти Червенорозка.
  • Мила Етчи, ти си истинска дама, която умело съчетава в себе си нежността, сериозността с веселяшкото настроение и усмивките, които разцъфват в душата ти!
    Много усмивки от една белоснежна дама!
  • Ето това е, край вече, няма надежда ...
    Едно нещо повтори ли се от двама, трима и става истина.
    Затвърди се вече версията, че съм образ (че даже и половина), а така ми се искаше да съм дама ...
    Благодаря ти Гери, прегръщам те мила.

    Поздрав и усмивка.
  • Усмихна ме, Етчи! Хах, не голям образ, а образ и половина си ти! Много веселко!
    Целувки!
  • Благодаря Стефане, май си прав, тънка е границата, почти невидима, усеща се, стига сетивата ни да са настроени на нужните вълни

    Светле, защо казваш, че лъжа бе мила, не лъжа - "въобразявам" си
    А тези бръчки все от смях са ми станали, искам и аз да пиша сериозни неща, да се цупя и поклащам умно глава. Пък ти - "... май на теб тук ти е силата!Във веселите стихчета ..." Сега вече как да съм сериозна?
    Прегръщам те - ти си моята фея на приказната страна и смеха.

    Яворе, ти ме съсипа, край с репутацията ми, сега вече всички разбраха, че съм просто един голям образ ... Благодаря ти.

    Поздрав и усмивка за вас приятели.
  • Етичи, ти си голям образ в българската литература. В миг ми се прииска и на мен да съм жабок. Квак-квак!
  • Защо лъжеш не мога да те разбера? Принца си си го намерила,нали четох колко ти е готин мъжа! Търсела принц,остави и за нас нещо,ама ха!!!Анетче,май на теб тук ти е силата!Във веселите стихчета.Страшно много ми харесват! Супер си!!!
  • Благодаря ви Дора,Дими, Диана, Христо, Здравче, Мери и Гали.
    Този акростих го творих за един конкурс и не можех да го публикувам преди обявяването на резултатите.
    Радвам се че ви е усмихнал, защото това бе и насоченоста му.
    Пък посланието на акростиха го видяхте момичета, нали ...
    Не се морете, няма смисъл от целуване на жаби.
    Христо, благодаря приятелю, че ми показа допуснатата грешка

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • Благодаря ти за тази усмивка,мила!
    Страхотна си,наистина!
    Поздрав и 6
  • Ами ...таковата ...ко направи,
    за мени жабоци не остави?!
  • Ех, Ани, ти пък веднага се отказа. Може да е бил от новата порода мъже, метросексуалните. А ти, хайде пак жабок.
    Развесели ме стиха ти!!! Поздрави!!!

    п.с. Мисля, че си искала да напишеш "моДел".
  • Наистина е много добро и страхотно измислено! Браво и от мен! Но незнам защо мен ме натъжи... Иначе е страхотно наистина
  • Каква си закачлива днес, страхотна приказка си измайсторила, браво, Етчи!
Propuestas
: ??:??