От една целувка :)
Понякога мечтите ме отнасят
рея се, политам към звездите
и там едни такива се разнасят -
направо не е на всеки за ушите.
Целувам жаби, мъжките избирам,
една след друга пробвам, но, уви!
Страст влагам, хубост не отбирам,
и не по едната, по двете им страни.
Търся него, принцът от мечтите,
единственият и достойният за мен,
обърнах блатата, гьоловете и реките,
без резултатно обаче… до онзи ден.
Избрах си екземпляр - един гигант,
че, казвам си – важен е и размера…
Ако щете вярвайте, колкото трабант
такъв жабок едва ли друг ще намеря.
Жабокът ме погледна с големите очи,
а аз потръпнах, заплеснах се по него,
бе то и без да казвам много ми личи,
и го целунах: страстно, дълго, смело.
Навярно мислите – провал пореден,
обаче не, чудото се случи най-накрая.
Напет и снажен, в поклон приведен,
един мъж появи се, от къде - не зная.
Вълнуващ миг, любов от поглед пръв,
сърцето ми туптеше в гърдите лудо.
Я как ме гледа, като звяр своята стръв,
като че сякаш му бях любимо блюдо.
А щом се приближи, о какъв аромат
жабокът-принц ухаеше на „Шанел”,
а облеклото му – същински дипломат,
бе като от журнал, манекен или модел.
Аз дотогава такъв мъж не познавах:
сащисах се, останах си безмълвна,
такива страстни погледи раздавах…
Ах, как можах в такъв да го превърна!?
Във този миг обаче той ми проговори,
а пък гласа му, по тънък и от моя чак.
Пък и походката, странна ми се стори,
ръцете му с дълъг маникюр, даже с лак.
И как мога такъв мъж аз да обичам?
Навярно сещате се, не бях му по вкуса.
Целта по друга бе, така че се заричам:
и сама да бъда, принц не ще си търся.
Натъжена казах му: „Бъди щастлив…
Ето, магията премахнах, вече си човек,
върви напред смело и със порив див
срещни съдбата, дано пътят ти е лек.”
Едно последно сбогом, за да си вземе,
към мен пристъпи той и ме целуна…
И в този миг (злата вещица не дреме)
принцът мой на жаба пак се превърна.
Радост имаше в очите на жабока мил,
и с тях така мило гледаше ме, чаровно.
Не бе човек, но бе човечност съхранил,
целунах си го пак, дори да е греховно.
Е да, ама остана си зелен жабок, голям.
Мъж не ми и трябва, бил той и хубавец.
Ъгъла на стаята ми е с голям фонтан…
Жабчо ще си гледам, там като любимец.
(а)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
