От ехото на една епопея
„Жив е той…”
От мъртвата пепел на тази земя
просмуква се мирис на гнило.
От нощен простор със нескрита тъга
дочува се вой на мъртвило.
С потънали стъпки той глухо се движи,
потеглил със доблест да търси до днес
страната свободна и своя, но мъчна,
воювана храбро с безкорист и чест.
Със всяка от стъпките стъпва по-трудно,
съзнавайки колко свободен е в дух,
и знае, свободна земята се води,
но колко свободен народът е тук?...
От светлите бели мечти на бунтовник
времето сякаш фрагмент разпиля
и днес от свободния дух на дедите
какво ни остана в свободна страна?...
Сега със сълзите му плаче Балканът
и тръпне земята за чакан живот…
С едничката болка той тук е загинал
за своя единствен, обичан народ.
Жълтеят листата на славното време,
но парят им буквите с огъня стар…
Той знае, че днешното тягостно бреме
е ново начало на мощен пожар...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
