21 мар. 2010 г., 09:06

От ехото на една епопея 

  Поэзия » Другая
596 0 6

                                                                   „Жив е той…”

 

 

 

 

От мъртвата пепел на тази земя

просмуква се мирис на гнило.

От нощен простор със нескрита тъга

дочува се вой на мъртвило.

 

С потънали стъпки той глухо се движи,

потеглил със доблест да търси до днес

страната свободна и своя, но мъчна,

воювана храбро с безкорист  и чест.

 

Със всяка от стъпките стъпва по-трудно,

съзнавайки колко  свободен е в дух,

и знае, свободна земята се води,

но колко свободен народът е тук?...

 

От светлите бели мечти на бунтовник

времето сякаш фрагмент разпиля

и днес от свободния дух на дедите

какво ни остана в свободна  страна?...

 

Сега със сълзите му плаче Балканът

и тръпне земята за чакан живот…

С едничката болка той тук е загинал

за своя единствен, обичан народ.

 

Жълтеят листата на  славното време,

но парят им буквите с огъня стар…

Той знае, че днешното тягостно бреме

е ново начало на мощен пожар...

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??