24 нояб. 2009 г., 19:38

От извора...

888 0 16

Пленени чувства

в паяжини-мисли...

Отровен паяк-страх.

 

Една сълза

с коси от истини

разкъсва нишките им пак.

 

Под сенките

на умореното търпение

събуждат спомени мечти...

 

От извора

ранена вярата

с шепи-надежди пие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих!Поздрав!
  • Вярата с шепи
    надежди пие!
  • Благодаря ти и на теб още един път за топлите коментари ...
    И пиши по-често!!!Казвала съм ти го ...
  • Благодаря, Веселка! Имам сайт, където могат да се видят някои от картините ми - www.bourgas.org/radoslavaantonova/ Не съм го публикувала тук, понеже е старичък, трябва да се обновява (да се добавят биографични данни, нови картини). Тези, които са там, повечето от тях са продадени, други - подарени, трети съм преработвала в последствие и т.н. Благодаря още веднъж за проявения интерес!
  • Много харесах!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...