11 июл. 2024 г., 18:22

От извора на спомени

480 1 0

В забравата на летния пейзаж

едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.

 

Не чака да превзема светове
и царствени палати да докосва,
а радва се на семпли цветове,
от извора на спомени възкръсва.

 

На лятото в усмивката лети
и в търсене на пръснати частици,
под парещите слънчеви следи
пулсира в изморените зеници.

 

Едно сърце открива тишина,
от покорени сенки и сияние,
изтръгва и последната вина,
захвърля оглушително терзание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...