В забравата на летния пейзаж

едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.

Не чака да превзема светове
и царствени палати да докосва,
а радва се на семпли цветове,
от извора на спомени възкръсва.

На лятото в усмивката лети
и в търсене на пръснати частици,
под парещите слънчеви следи
пулсира в изморените зеници.

Едно сърце открива тишина,
от покорени сенки и сияние,
изтръгва и последната вина,
захвърля оглушително терзание.