11.07.2024 г., 18:22

От извора на спомени

470 1 0

В забравата на летния пейзаж

едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.

 

Не чака да превзема светове
и царствени палати да докосва,
а радва се на семпли цветове,
от извора на спомени възкръсва.

 

На лятото в усмивката лети
и в търсене на пръснати частици,
под парещите слънчеви следи
пулсира в изморените зеници.

 

Едно сърце открива тишина,
от покорени сенки и сияние,
изтръгва и последната вина,
захвърля оглушително терзание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...