11.07.2024 г., 18:22

От извора на спомени

474 1 0

В забравата на летния пейзаж

едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.

 

Не чака да превзема светове
и царствени палати да докосва,
а радва се на семпли цветове,
от извора на спомени възкръсва.

 

На лятото в усмивката лети
и в търсене на пръснати частици,
под парещите слънчеви следи
пулсира в изморените зеници.

 

Едно сърце открива тишина,
от покорени сенки и сияние,
изтръгва и последната вина,
захвърля оглушително терзание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...