Душата ми е като лятна рокля,
провесена на нечий стар балкон.
Търкаля вятърът снежинки мокри,
но може ли душа да е заслон...?
На снежния ми бряг не кацат птици
и не рисуват слънчеви лъчи.
Душата ми безкрила се съблича
и в голотата си обидено мълчи.
Голямо теменужено сърце – отляво,
сто удара в минута – оцеля,
умират във косите ми снежинки -
небесносиня, облачна вода... ...