От какво се топят снежинките
Душата ми е като лятна рокля,
провесена на нечий стар балкон.
Търкаля вятърът снежинки мокри,
но може ли душа да е заслон...?
На снежния ми бряг не кацат птици
и не рисуват слънчеви лъчи.
Душата ми безкрила се съблича
и в голотата си обидено мълчи.
Голямо теменужено сърце – отляво,
сто удара в минута – оцеля,
умират във косите ми снежинки -
небесносиня, облачна вода...
Няма да гледам в очите на зимата
и да шушна със мокри врабчета.
Твоя бях, твоя съм цялата,
макар и на сто малки парчета.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
