Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Jan 22, 2010, 3:08 PM

От какво се топят снежинките 

  Poetry
774 0 13

Душата ми е като лятна рокля,

провесена на нечий стар балкон.

Търкаля вятърът снежинки мокри,

но може ли душа да е заслон...?

На снежния ми бряг не кацат птици

и не рисуват слънчеви лъчи.

Душата ми безкрила се съблича

и в голотата си обидено мълчи.

Голямо теменужено сърце – отляво,

сто удара в минута – оцеля,

умират във косите ми снежинки -

небесносиня, облачна вода...

Няма да гледам в очите на зимата

и да шушна със мокри врабчета.

Твоя бях, твоя съм цялата,

макар и на сто малки парчета.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??