22 ene 2010, 15:08

От какво се топят снежинките 

  Poesía
756 0 13

Душата ми е като лятна рокля,

провесена на нечий стар балкон.

Търкаля вятърът снежинки мокри,

но може ли душа да е заслон...?

На снежния ми бряг не кацат птици

и не рисуват слънчеви лъчи.

Душата ми безкрила се съблича

и в голотата си обидено мълчи.

Голямо теменужено сърце – отляво,

сто удара в минута – оцеля,

умират във косите ми снежинки -

небесносиня, облачна вода...

Няма да гледам в очите на зимата

и да шушна със мокри врабчета.

Твоя бях, твоя съм цялата,

макар и на сто малки парчета.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??