8 февр. 2014 г., 20:10

От липсата ти не се излекувах...

995 0 0

Стоях пред гардероба с твоите дрехи

и жадно към носа си ги гребях.

Паникьосвах се, не намирах утеха,

защото ароматът ти бе изчезнал от тях.

 

На кълбо в тях се сгуших,

а теб отдавна те няма.

Всеки сантиметър подуших.

Не и аромата, Боже, само той ми остана...

 

Нося те в сърцето и спомените, знам.

Казват, че така не съм сама съвсем.

Нека кажат как да те докосна от там,

любовта е и да те имам пред мен.

 

Толкова за общ живот мечтаехме,

на крачка от него бяхме.

Лудо един друг се желаехме,

а колко сладко заедно спяхме...

 

Боже, НЕ! Гласа ти забравих!

А колко благозвучни думи чувах...

Защо в този свят сама ме остави?

От липсата ти не се излекувах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...