Стоях пред гардероба с твоите дрехи
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших,
а теб отдавна те няма.
Всеки сантиметър подуших.
Не и аромата, Боже, само той ми остана...
Нося те в сърцето и спомените, знам.
Казват, че така не съм сама съвсем.
Нека кажат как да те докосна от там,
любовта е и да те имам пред мен.
Толкова за общ живот мечтаехме,
на крачка от него бяхме.
Лудо един друг се желаехме,
а колко сладко заедно спяхме...
Боже, НЕ! Гласа ти забравих!
А колко благозвучни думи чувах...
Защо в този свят сама ме остави?
От липсата ти не се излекувах...
© Диляна Георгиева Все права защищены