Стоях пред гардероба с твоите дрехи

и жадно към носа си ги гребях.

Паникьосвах се, не намирах утеха,

защото ароматът ти бе изчезнал от тях.

На кълбо в тях се сгуших,

а теб отдавна те няма.

Всеки сантиметър подуших.

Не и аромата, Боже, само той ми остана...

Нося те в сърцето и спомените, знам.

Казват, че така не съм сама съвсем.

Нека кажат как да те докосна от там,

любовта е и да те имам пред мен.

Толкова за общ живот мечтаехме,

на крачка от него бяхме.

Лудо един друг се желаехме,

а колко сладко заедно спяхме...

Боже, НЕ! Гласа ти забравих!

А колко благозвучни думи чувах...

Защо в този свят сама ме остави?

От липсата ти не се излекувах...