16 авг. 2021 г., 15:56

От лунната нощ те създадох

426 0 0

От лунната нощ те създадох

 

И денем, и нощем събирам

отломки от мойто сърце,

във всяка частица намирам

красивото твое лице.

 

От лунната нощ те създадох,

от лятото пратих ти жар,

със морския бриз те изваях,

а тези очи са ти дар.

 

На всяка рисунка написах

най-нежни безброй стихове,

във нощите тебе сънувах

в далечни за мен светове.

 

Живот аз ти вдъхнах с целувка,

вълшебство във дългите дни,

а ти донеси ми усмивка

и слънце, което блести.

 

            Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...