16 авг. 2021 г., 15:56

От лунната нощ те създадох

429 0 0

От лунната нощ те създадох

 

И денем, и нощем събирам

отломки от мойто сърце,

във всяка частица намирам

красивото твое лице.

 

От лунната нощ те създадох,

от лятото пратих ти жар,

със морския бриз те изваях,

а тези очи са ти дар.

 

На всяка рисунка написах

най-нежни безброй стихове,

във нощите тебе сънувах

в далечни за мен светове.

 

Живот аз ти вдъхнах с целувка,

вълшебство във дългите дни,

а ти донеси ми усмивка

и слънце, което блести.

 

            Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...