Aug 16, 2021, 3:56 PM

От лунната нощ те създадох

  Poetry » Love
424 0 0

От лунната нощ те създадох

 

И денем, и нощем събирам

отломки от мойто сърце,

във всяка частица намирам

красивото твое лице.

 

От лунната нощ те създадох,

от лятото пратих ти жар,

със морския бриз те изваях,

а тези очи са ти дар.

 

На всяка рисунка написах

най-нежни безброй стихове,

във нощите тебе сънувах

в далечни за мен светове.

 

Живот аз ти вдъхнах с целувка,

вълшебство във дългите дни,

а ти донеси ми усмивка

и слънце, което блести.

 

            Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...