16.08.2021 г., 15:56

От лунната нощ те създадох

425 0 0

От лунната нощ те създадох

 

И денем, и нощем събирам

отломки от мойто сърце,

във всяка частица намирам

красивото твое лице.

 

От лунната нощ те създадох,

от лятото пратих ти жар,

със морския бриз те изваях,

а тези очи са ти дар.

 

На всяка рисунка написах

най-нежни безброй стихове,

във нощите тебе сънувах

в далечни за мен светове.

 

Живот аз ти вдъхнах с целувка,

вълшебство във дългите дни,

а ти донеси ми усмивка

и слънце, което блести.

 

            Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...