djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
28 мар. 2017 г., 12:53  

От мене прати му... 

  Поэзия » Любовная
3305 30 44

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?

Че погледът мой не достига до там.

Далече, далече отдавна замина

и нищичко вече за него не знам.

 

Къде ли се скита? Дали още помни

онези изгарящи, шеметни дни...

Последните думи: "Ще пиша напролет,

усмихвай се, мила, недей да тъжиш".

 

А тя вече тук е и всичко нашари

с ръка на художник и с чудни бои,

дърветата, храстите... Птичи фанфари

огласят простора и свежест струи.

 

Но него го няма... Разкошът картинен

невидим остава. Слепец съм сега.

Единствено в пътя все още се взирам,

по който завръща се пак любовта.

 

Щом срещнеш го някъде, Ветре, прати му

вест бяла, милувка и тази сълза.

В очите му – пареща – ти постави я,

тя нека за мен му разкаже сама.

© Жанет Велкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??