От мъката се роди магията
на едно бедно селско момиче,
защото той взе от нея стихията
и не се върна повече.
Свеща догаряше, когато тя го чакаше.
По вятъра му пращаше своята песен.
Времето минаваше, а той не идваше,
в душата и настъпи есен.
Зимата не закъсня, скова сърцето и,
когато тя разбра, че той е с друга.
Порой сълзи умиваха лицето и,
че се надяваше в жестоката заблуда. ...