Искаше в мене тя да вникне,
капризничеща в своя първи блян,
с коя от странностите ми да свикне,
да ги извие и премахне, като помитащ ураган.
Но не бе многопластовата ми обвивка,
от ронливия на римляните хоросан,
дереше я и не искаше да свиква,
с увилият ме тлъст и вкочанен катран.
„Яж, живей, харесвай общото,
докога с живота си ще бъдеш сам?
Избираш, но избираш сложното,
наричаш го критерий, а сам се вкарваш във капан! ...