Искаше в мене тя да вникне,
капризничеща в своя първи блян,
с коя от странностите ми да свикне,
да ги извие и премахне, като помитащ ураган.

Но не бе многопластовата ми обвивка,
от ронливия на римляните хоросан,
дереше я и не искаше да свиква,
с увилият ме тлъст и вкочанен катран.

„Яж, живей, харесвай общото,
докога с живота си ще бъдеш сам?   
Избираш, но избираш сложното,
наричаш го критерий, а сам се вкарваш във капан!
Ще се превърнеш в мрачен скелет, с пробита от глождене глава?“

Е, чепат характер имам, но чак пък скелет?
Чревоудгодник съм и рядко се лишавам от храна.
Kакво за рицаря е следващия белег,
борейки се за окончателен разгром над пошлостта?

Критериите ли ми били високи?
Добави това, че търся само кръг отбран.
Tърся винаги и го обогатявам с нови,
добри и истински, без точно изявен талант.

Че с него трудно се и пише,
без него, мрачна е, поема.
Ще чакам думите си свише,
a не от настроението тема.

Нека бъдеме ужасно стари,
с разбиранията си за пред света,
насочвани, като с будистки постулати,
през ситото на фалш и суета.