10 июн. 2009 г., 22:04

От нищото

879 0 1

Откъде съм ли? Коя съм?

Аз нямам дом и име.

Идвам от нищото.

(там, където всеки го е страх да отиде)

Наричай ме както искаш.

Измисли ми живот и аз ще го изживея.

Но не бързай да ме обвързваш

с дом, адрес и мъж.

Моят път не спира тук!

Аз продължавам да търся,

да вярвам, да се надявам.

Отивам навсякъде,

готова съм на всичко,

ще потъпча всеки,

който се опита да ме спре .

Защото аз съм такава.

Горда, свободна, независима

Аз сама си избрах този път -

пътят, който тръгва от дъното на нищото,

минава през Ада на хората 

и продължава отвъд Рая.

Човек не бива да спира

да върви, дори и да е достигнал

Вселенските порти.

Защото кой знае какво го чака

малко по-нататък!

Една друга вселена, друг живот,

друга реалност, един друг Рай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....