10 июн. 2009 г., 22:04

От нищото

877 0 1

Откъде съм ли? Коя съм?

Аз нямам дом и име.

Идвам от нищото.

(там, където всеки го е страх да отиде)

Наричай ме както искаш.

Измисли ми живот и аз ще го изживея.

Но не бързай да ме обвързваш

с дом, адрес и мъж.

Моят път не спира тук!

Аз продължавам да търся,

да вярвам, да се надявам.

Отивам навсякъде,

готова съм на всичко,

ще потъпча всеки,

който се опита да ме спре .

Защото аз съм такава.

Горда, свободна, независима

Аз сама си избрах този път -

пътят, който тръгва от дъното на нищото,

минава през Ада на хората 

и продължава отвъд Рая.

Човек не бива да спира

да върви, дори и да е достигнал

Вселенските порти.

Защото кой знае какво го чака

малко по-нататък!

Една друга вселена, друг живот,

друга реалност, един друг Рай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...