10.06.2009 г., 22:04

От нищото

869 0 1

Откъде съм ли? Коя съм?

Аз нямам дом и име.

Идвам от нищото.

(там, където всеки го е страх да отиде)

Наричай ме както искаш.

Измисли ми живот и аз ще го изживея.

Но не бързай да ме обвързваш

с дом, адрес и мъж.

Моят път не спира тук!

Аз продължавам да търся,

да вярвам, да се надявам.

Отивам навсякъде,

готова съм на всичко,

ще потъпча всеки,

който се опита да ме спре .

Защото аз съм такава.

Горда, свободна, независима

Аз сама си избрах този път -

пътят, който тръгва от дъното на нищото,

минава през Ада на хората 

и продължава отвъд Рая.

Човек не бива да спира

да върви, дори и да е достигнал

Вселенските порти.

Защото кой знае какво го чака

малко по-нататък!

Една друга вселена, друг живот,

друга реалност, един друг Рай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...