10.06.2009 г., 22:04 ч.

От нищото 

  Поезия » Бели стихове
607 0 1

Откъде съм ли? Коя съм?

Аз нямам дом и име.

Идвам от нищото.

(там, където всеки го е страх да отиде)

Наричай ме както искаш.

Измисли ми живот и аз ще го изживея.

Но не бързай да ме обвързваш

с дом, адрес и мъж.

Моят път не спира тук!

Аз продължавам да търся,

да вярвам, да се надявам.

Отивам навсякъде,

готова съм на всичко,

ще потъпча всеки,

който се опита да ме спре .

Защото аз съм такава.

Горда, свободна, независима

Аз сама си избрах този път -

пътят, който тръгва от дъното на нищото,

минава през Ада на хората 

и продължава отвъд Рая.

Човек не бива да спира

да върви, дори и да е достигнал

Вселенските порти.

Защото кой знае какво го чака

малко по-нататък!

Една друга вселена, друг живот,

друга реалност, един друг Рай!

© Радос Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??