Jun 10, 2009, 10:04 PM

От нищото

874 0 1

Откъде съм ли? Коя съм?

Аз нямам дом и име.

Идвам от нищото.

(там, където всеки го е страх да отиде)

Наричай ме както искаш.

Измисли ми живот и аз ще го изживея.

Но не бързай да ме обвързваш

с дом, адрес и мъж.

Моят път не спира тук!

Аз продължавам да търся,

да вярвам, да се надявам.

Отивам навсякъде,

готова съм на всичко,

ще потъпча всеки,

който се опита да ме спре .

Защото аз съм такава.

Горда, свободна, независима

Аз сама си избрах този път -

пътят, който тръгва от дъното на нищото,

минава през Ада на хората 

и продължава отвъд Рая.

Човек не бива да спира

да върви, дори и да е достигнал

Вселенските порти.

Защото кой знае какво го чака

малко по-нататък!

Една друга вселена, друг живот,

друга реалност, един друг Рай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...