3 нояб. 2011 г., 06:45

От нищото... 

  Поэзия » Любовная
426 0 2

ОТ НИЩОТО...

 

Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя.

Покри душата си с мълчание,
скри нежни мисли и мечти.
Във ясновидка ме превърна -
гадая твоите игри.

Протегнех ли ръка във мрака -
до мене беше любовта.
Сега отново ме обгръща
проклета, сива самота.

 

Мислите препускат хаотично,

не мога никак да ги спра.

Мълчанието ме изгаря,

душата в пепел се превръща.

 

Взор отправям към небето,

понасям се към вечността.

Питам звездите и луната -

Ще дойде ли отново радостта?...

 

Диляна Пенчева

 

© Диляна Пенчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??