От нищото...
ОТ НИЩОТО...
Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя.
Покри душата си с мълчание,
скри нежни мисли и мечти.
Във ясновидка ме превърна -
гадая твоите игри.
Протегнех ли ръка във мрака -
до мене беше любовта.
Сега отново ме обгръща
проклета, сива самота.
Мислите препускат хаотично,
не мога никак да ги спра.
Мълчанието ме изгаря,
душата в пепел се превръща.
Взор отправям към небето,
понасям се към вечността.
Питам звездите и луната -
Ще дойде ли отново радостта?...
Диляна Пенчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Пенчева Всички права запазени
