Nov 3, 2011, 6:45 AM

От нищото...

  Poetry » Love
676 0 2

ОТ НИЩОТО...

 

Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя.

Покри душата си с мълчание,
скри нежни мисли и мечти.
Във ясновидка ме превърна -
гадая твоите игри.

Протегнех ли ръка във мрака -
до мене беше любовта.
Сега отново ме обгръща
проклета, сива самота.

 

Мислите препускат хаотично,

не мога никак да ги спра.

Мълчанието ме изгаря,

душата в пепел се превръща.

 

Взор отправям към небето,

понасям се към вечността.

Питам звездите и луната -

Ще дойде ли отново радостта?...

 

Диляна Пенчева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Пенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...