DILIANA10 (Диляна Пенчева) DILIANA10 (Диляна Пенчева)
15
Nov 3, 2011, 6:45 AM

От нищото...

  Poetry » Love
672 0 2

ОТ НИЩОТО...

 

Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя.

Покри душата си с мълчание,
скри нежни мисли и мечти.
Във ясновидка ме превърна -
гадая твоите игри.

Протегнех ли ръка във мрака -
до мене беше любовта.
Сега отново ме обгръща
проклета, сива самота.

 

Мислите препускат хаотично,

не мога никак да ги спра.

Мълчанието ме изгаря,

душата в пепел се превръща.

 

Взор отправям към небето,

понасям се към вечността.

Питам звездите и луната -

Ще дойде ли отново радостта?...

 

Диляна Пенчева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Пенчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0