22 сент. 2014 г., 19:35

От нужда (Любовта на мазохиста)

962 1 10

Как искам да те нарисувам -

да вляза в твоето лице.

Как искам да те изсънувам

и да ми минат твоите ръце.

 

Как искам да те извися нагоре,

да те изпея в края на куплета.

Как искам да те пусна в полет

и после да си липсващ на поета.

 

Как искам да ме влюбиш в тебе

и после много да ме нараниш.

О, искам да съм никому,

                                                след теб,

                                                                 потребен...

Употребен.

                      Защо?!

                                    Да ме боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно, провокативно! Браво!
  • Ангел, помислих си го, но и двете са различни 2 пътя към любовта. Като цяло са две различни чувствания. Благодаря за предложението, все пак (:
  • Едното е от Нужда а второто е Мисля си.За тях говоря!Поздрав!!!
  • Мисана, благодаря за изчерпателния коментар. Колкото до „влюбиш“... първа го открих - за себе си, другото не ми е важно, не се надпреварвам с никого повече. Хубаво стихотворение, хареса ми. Благодаря, че все пак даде препратка (:
    Чо, в случая, по-скоро като себеосъзнаване - прозрение. Но да, болката е нужен инструмент.
    Анабел, благодаря ти за сладкия (но не до горчиво) коментар. Мило ми стана (:
    Радо, чак пък шедьовър не бих го нарекла, но добре се получи (иначе си прав). Много се радвам, че толкова ти е харесало (:
    Пламена, благодаря ти!
    Исмаил, голям комплимент ми направи, направо огромен! Благодаря!
    Ангел, кои 2 стиха?
  • Това било началото на втория стих.То направо става за поема ако ги събереш и двата стиха!Наистина силен стих!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...