От нужда (Любовта на мазохиста)
Как искам да те нарисувам -
да вляза в твоето лице.
Как искам да те изсънувам
и да ми минат твоите ръце.
Как искам да те извися нагоре,
да те изпея в края на куплета.
Как искам да те пусна в полет
и после да си липсващ на поета.
Как искам да ме влюбиш в тебе
и после много да ме нараниш.
О, искам да съм никому,
след теб,
потребен...
Употребен.
Защо?!
Да ме боли!
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересно, провокативно! Браво!
-
Ангел, помислих си го, но и двете са различни 2 пътя към любовта. Като цяло са две различни чувствания. Благодаря за предложението, все пак (:
-С -
Едното е от Нужда а второто е Мисля си.За тях говоря!Поздрав!!!
-
Мисана, благодаря за изчерпателния коментар. Колкото до „влюбиш“... първа го открих - за себе си, другото не ми е важно, не се надпреварвам с никого повече. Хубаво стихотворение, хареса ми. Благодаря, че все пак даде препратка (:
Чо, в случая, по-скоро като себеосъзнаване - прозрение. Но да, болката е нужен инструмент.
Анабел, благодаря ти за сладкия (но не до горчиво) коментар. Мило ми стана (:
Радо, чак пък шедьовър не бих го нарекла, но добре се получи (иначе си прав). Много се радвам, че толкова ти е харесало (:
Пламена, благодаря ти!
Исмаил, голям комплимент ми направи, направо огромен! Благодаря!
Ангел, кои 2 стиха?
-С -
Това било началото на втория стих.То направо става за поема ако ги събереш и двата стиха!Наистина силен стих!!!Поздрави!!!
-
Възхитително! Толкова сила блика от написаното ти, че понякога ме е страх, да те чета!
-
Много ми хареса! Браво!
-
Болка, болка, болка! Ето, това е! Заради любов пишем сладникави стихчета, заради болката- шедьоври! Поздравления!
-
Понякога сетивата ни се нуждаят от болката! Като изкупление...или всепречистване!
Поздрав, Северина! -
Стихът има своя особена и красива аура на нещо преживяно и лично, а следователно и автентично. Първият куплет е истинска и самобитна находка на авторката.
"Как искам да те изсънувам и да ми минат твоите ръце."
е много силно казано, особено "да ми минат твоите ръце". Не съм срещал преди това подобна изразност и това ще остане във вечния фонд на дамската ни поезия.
За съжаление, както нерядко се получава, първоначалният вулканичен изблик на искреност и спонтанност се е прекъснал внезапно по незнайна причина и авторката е завършила "на техника" последните два куплета и финала. Направи ми впечатление неочакваният /в най-хубавия смисъл на думата/ ред:
"Как искам да ме влюбиш в тебе..."
На пръв поглед звучи много оригинално, но за съжаление е вече срещано по същество в един от текстовете на Милена Белчева /пишеща под ник ladyinblack в сайт Хулите/. Очевидно Северина не е знаела за този текст и съвършено самостоятелно е преоткрила финала на цитирания текст, а това също е достойно за уважение. Коментирал съм този текст и по тази причина си го спомних незабавно:
ПРИЗОВКА
Уж пролет бе от дъх по-близко,
а жал душата ми преви.
Посърнала, залягах ниско
в смирени утринни треви.
Допирах мигли до земята
и вдишвах, галих в унес ням
пръстта от тиха нежност сгрята.
Да можех тъй да се отдам -
докрай, а в мен живот да блика,
от мъдра светлина посят.
Да бъда обич слънцелика
и зърно, и сълза, и цвят…
Уютнинка да си намери
в мен всяко мравче, дрозд, бодил...
Прегърнала света неверен,
тъй както Бог е отредил –
да бъда пулсът на реката,
медa на майския салкъм.
А днес съм песен недопята
и тежък тътен, подир гръм…
Чезнея из дима битиен.
От треска – сън не ме лови.
Не ми е пролетно, не ми е.
Ела и ме влюби! Влюби…
Поздравление, Ина! Възхитен съм от написаното. Свежо и вълнуващо.
Давам най-висока оценка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
