Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
22 авг. 2023 г., 08:26

От обич 

  Поэзия » Философская
385 3 5

Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.

 

И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря,
и в моя стих светлее само тя – любов към птици, зверове и хора.
От шарени дъги го изплетох мост. Сред лудите си имам собствен рай.
Човешкото щом в мен е под въпрос изпитвай, Боже вярата–докрай.

 

Ще дойде ден и аз ще израста, стихът ми светла притча ще разкаже,
с крилата – прогорени на места, до седмото небе ще стигна даже.
И ще намеря пътя най-подир, ще литна окрилена до възбог,
търпение ми дай, о Боже, мир! От обич знам – по бащински Cи строг.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??