От обич
Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря,
и в моя стих светлее само тя – любов към птици, зверове и хора.
От шарени дъги го изплетох мост. Сред лудите си имам собствен рай.
Човешкото щом в мен е под въпрос изпитвай, Боже вярата–докрай.
Ще дойде ден и аз ще израста, стихът ми светла притча ще разкаже,
с крилата – прогорени на места, до седмото небе ще стигна даже.
И ще намеря пътя най-подир, ще литна окрилена до възбог,
търпение ми дай, о Боже, мир! От обич знам – по бащински Cи строг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
