Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
22.08.2023 г., 8:26 ч.

От обич 

  Поезия » Философска
297 3 5

Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.

 

И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря,
и в моя стих светлее само тя – любов към птици, зверове и хора.
От шарени дъги го изплетох мост. Сред лудите си имам собствен рай.
Човешкото щом в мен е под въпрос изпитвай, Боже вярата–докрай.

 

Ще дойде ден и аз ще израста, стихът ми светла притча ще разкаже,
с крилата – прогорени на места, до седмото небе ще стигна даже.
И ще намеря пътя най-подир, ще литна окрилена до възбог,
търпение ми дай, о Боже, мир! От обич знам – по бащински Cи строг.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??