17 нояб. 2011 г., 05:43

От прошка за обич боли

931 0 9

 

на danigallery - (стих, портрет)

 

"Влюбен залез" мечтае за "Утре"- то,

а "В дъжда" лумва "Пожар от мечти".

"Откраднати мигове" навивам на кутрето...

"Жадни очи"... "Жарава"... "Без сълзи"...

 

Аз "Дивачка" съм в "Приказно бяло".

"Земен ден" ми е "Кръстният път".

"Блус" и "Клетва" "Рисувам" нацяло.

"Самодивски цветя" пак цъфтят...

 

Тежки "Гроздове" късам с "Наричане"

Твоята "Вещица" е "Мъжко момиче".

Знай, "Хазартно" е мойто обичане...

"Не ревнувай", щом с "Прошка" се вричам...

 

"Самодива" съм, "Вярност", "Южнячка"

и "Весталка", и "Орисия", и "Жажда"!

Аз съм "Песен на момиче" и оплаквачката...

Аз съм "Вековна"... "Копнежна"... "Прераждане"...

 

Аз "Наивно" "Танц"-увам " "Молитви"- те

пред "Олтар"-а на "Лунната бездна"...

"Ще съм твоя", "Греховно" политнала...

Ще съм "Пристан", дори и във Звездното...

 

"Седемцветно" "Наздравица" пия,

"Срещу дявола" даже вървя...

"Този вятър" " Есенно" вие...

"До безкрая" "Без тебе" горя...

 

Аз съм "Вино", "Шейтанка" и "Лудост",

"За да бъдеш" " Листопад от звезди"!

"Аз решавам" дали да съм Чудо,

а от "Прошка за обич" - боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...