14 апр. 2010 г., 20:45

От себе си се скрий

948 0 15

Загубил ли си нещо

В спомена не го търси

Става ти горещо

В сълзите не се дави

Спомените съблечи ги

Голи да вървят

Развърни ги и пусни ги

Нека отлетят

Може ли да се забравят

Очите дето те горят

Устните които парят

Щом те доближат

Ръцете нежност

Дето ти даряват

До твойта плът 

Когато се допрат

Ако можеш забрави ги

Просто ги изтрий...

Спомените зарови ги

Ако можеш

От себе си се скрий

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Крия се Любо, но да ти призная винаги се откривам! Май не бива да се търся?!
  • Поздрав и от мен!
  • Поздравчета И ПРЕГРЪДКИ ЛЮСИЛ!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Крием ги, крием ги, разсъбличаме се... все в стиховете! И уж са скрити, а се веят като бели знамена!
    Топлинка и от мен, Любо!
  • СИЯН,ГЕОРГИ,СИЛВИЯ,СЕЛВЕР-БЛАГОДАРЯ !!!ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО УСМИВКИ И ЩАСТИЕ!!!ТОПЛИНКА!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...