14.04.2010 г., 20:45

От себе си се скрий

946 0 15

Загубил ли си нещо

В спомена не го търси

Става ти горещо

В сълзите не се дави

Спомените съблечи ги

Голи да вървят

Развърни ги и пусни ги

Нека отлетят

Може ли да се забравят

Очите дето те горят

Устните които парят

Щом те доближат

Ръцете нежност

Дето ти даряват

До твойта плът 

Когато се допрат

Ако можеш забрави ги

Просто ги изтрий...

Спомените зарови ги

Ако можеш

От себе си се скрий

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Крия се Любо, но да ти призная винаги се откривам! Май не бива да се търся?!
  • Поздрав и от мен!
  • Поздравчета И ПРЕГРЪДКИ ЛЮСИЛ!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Крием ги, крием ги, разсъбличаме се... все в стиховете! И уж са скрити, а се веят като бели знамена!
    Топлинка и от мен, Любо!
  • СИЯН,ГЕОРГИ,СИЛВИЯ,СЕЛВЕР-БЛАГОДАРЯ !!!ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО УСМИВКИ И ЩАСТИЕ!!!ТОПЛИНКА!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...