Загубил ли си нещо
В спомена не го търси
Става ти горещо
В сълзите не се дави
Спомените съблечи ги
Голи да вървят
Развърни ги и пусни ги
Нека отлетят
Може ли да се забравят
Очите дето те горят
Устните които парят
Щом те доближат
Ръцете нежност
Дето ти даряват
До твойта плът
Когато се допрат
Ако можеш забрави ги
Просто ги изтрий...
Спомените зарови ги
Ако можеш
От себе си се скрий
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
