11 февр. 2009 г., 12:40

От слънчогледите наднича лято

6.7K 0 26

 

От слънчогледите

наднича лятото -

такова ярко,

жълто и засмяно.

Посипва слънце

по земята

и то затопля

босите крака

на щастието.

И плисва

топъл дъжд

от семенцата им,

покълват

по браздата

на очакването,

а въздухът

така се нажежава,

че рипва жаждата

за обич

като кошута

сплашена.

От слънчогледите

наднича лятото,

целуват небеса

със топлите си длани,

с въздишка следват

слънчевите блясъци -

играят си на криеница

с лятото

на обичта

на някого.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова прекрасно!Светло и топло!Като лятото
  • След прочита на написаното от теб, Веси, и виждайки пъстроцветния слънчогледов килим, се заредих със слънчева енергия до чак до истинското лято!
  • Слънчогледова красота!
  • Много хубаво
  • Ако някой срешне някой в слънчогледово поле
    и денят - целувка жълта върху синьото небе...
    Идва нощ и някой пита:кой ли чука в късен час?
    Не съм Финдли - отговарят.Ще ме пуснеш ли у вас...?
    /по Робърт Бърнс/и Враната.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...