Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
24 июл. 2008 г., 07:24

От сЪлзите си думи наредих... 

  Поэзия
801 0 20

*          *          *

 

Мъката си вплетох в пергамент,

от сЪлзите си думи наредих,

прибавих най-жестокия момент,

облякох го в прекрасен стих...

Подчертах със болка редовете,

за да звучат по-истински и... цели,

да давят с мириса на... цвете,

раните във мен неоздравели...

Замесих аз терзания със вяра,

добавих най-изстрадания зов,

подписах се под твойта изневяра,

с едничката за мен любов...

Изпратих ти писмо от вопли

и свих се в себе си по здрач,

очите ми - безкрайно топли,

някога... Сега - Палач!...

Уж чакам те все още да ми "пишеш",

да ми върнеш някой ред,

а в сърцето ми усещам те да дишаш

и с всеки ден съм, все по-блед...

Дори и да не кажеш дума,

аз срещнах те - до теб вървях,

вървяхме миг, из прашни друми...

Да!...  Беше миг!...

 

Но те живях!...

 

*          *          *

 

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??