От сън, не става спомен
Под яркото небе на звездна нощ,
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове,
разстилаха енергия на воля.
Очаквам декемврийски ледове,
съдбата да изпрати, от Простора.
За да пречисти всичкото във нас –
душите ни, сърцата, умовете.
Затуй ще се провикна с пълен глас,
От сън не става спомен – Да. Не спете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
