От сърцето
Понякога така ми се лети
далече и високо. И високо,
защото зная - някъде си ти,
там горе. Точно в моята посока.
Понякога крилете ми висят,
раздърпани и кални до земята.
Очите ми - два облака. Дъждът
превръща в океана голям душата.
Понякога почти съм слънчоглед.
Оранжеви идеи ме намират.
Усмихвам се и мисля си да теб.
И всяка мисъл става по-красива.
Но най обичам да ми се лети.
Та само дъх дели ме от небето
с безброй звезди. Една от тях си ти...
Прегръдка, татко! Топла. От сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
