30 июн. 2021 г., 07:15

От сърцето 

  Поэзия
628 10 26

Понякога така ми се лети
далече и високо. И високо,
защото зная - някъде си ти,
там горе. Точно в моята посока.

Понякога крилете ми висят,
раздърпани и кални до земята.
Очите ми - два облака. Дъждът
превръща в океана голям душата.

Понякога почти съм слънчоглед.
Оранжеви идеи ме намират.
Усмихвам се и мисля си да теб.
И всяка мисъл става по-красива.

Но най обичам да ми се лети.
Та само дъх дели ме от небето
с безброй звезди. Една от тях си ти...
Прегръдка, татко! Топла. От сърцето.

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??