AndrianaFox (Andriana Valkanova)
12 25
11 мар. 2017 г., 18:22

" От сърцето на баща ми " 

  Поэзия » Философская
427 0 4

 

Осъдих Себе си. И съм затворник. В мене...
Дотежа ми адски, да си нося Кръста!
Дали да чакам някой Дявол да ме вземе,
Задето никога не бях един и същи...

 

Недоволен съм. Типично. По човешки.
Понякога съм...  мъничко сърдит.
Не знаех, че каквото, досега, съм вземал
Е имало цена,присъда и лимит!

 

50 години съм живял в клетка,
Без представата, че мога да летя.
Без Голямото, Великото в Човека...

Без Вяра, в този крехък Свят на Чудеса!

 

Не ми е сладко сутрин,да закусвам 
И не се любувам на открити гледки.

От това, което всъщност,си е струвало,

аз съм направил... само... Решетка.

 

И ми се мълчи! (Заспивам с викове.

По цели нощи в Себе си крещя!)
От там е тънкото пищене в ушите ми,
Което ме събужда апатичен, сутринта.

 

Но сърцето блъска, бие, като лудо!

Скъсало оковите, му се лети!
Благодарен съм. И, всъщност, си е струвало.

Ще нося Кръста си. Нека тежи!

© Andriana Valkanova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??