" От сърцето на баща ми "
Осъдих Себе си. И съм затворник. В мене...
Дотежа ми адски, да си нося Кръста!
Дали да чакам някой Дявол да ме вземе,
Задето никога не бях един и същи...
Недоволен съм. Типично. По човешки.
Понякога съм... мъничко сърдит.
Не знаех, че каквото, досега, съм вземал
Е имало цена,присъда и лимит!
50 години съм живял в клетка,
Без представата, че мога да летя.
Без Голямото, Великото в Човека...
Без Вяра, в този крехък Свят на Чудеса!
Не ми е сладко сутрин,да закусвам
И не се любувам на открити гледки.
От това, което всъщност,си е струвало,
аз съм направил... само... Решетка.
И ми се мълчи! (Заспивам с викове.
По цели нощи в Себе си крещя!)
От там е тънкото пищене в ушите ми,
Което ме събужда апатичен, сутринта.
Но сърцето блъска, бие, като лудо!
Скъсало оковите, му се лети!
Благодарен съм. И, всъщност, си е струвало.
Ще нося Кръста си. Нека тежи!
© Andriana Valkanova All rights reserved.
