От теб, детенце

9 нояб. 2016 г., 07:53

Поэзия » Другая

1164 4 4

От теб, детенце

От теб, детенце, скрито вътре в мен,
косите ми изцяло побеляха!
На теб е лесно: къща във сърце
и злото няма власт под твойта стряха!

Ти затова ме боцкаш всеки път,
когато мен животът ме подхвърли
и ругатни през зъбите текат,
а пръстите се наюмручват твърди!

Животът, пикло, не е сладък сън!
Аз даже и насън горча нагоре.
Да можех, бих те сграбчила и - вън!
Да видя как очички ще отвориш

и злото в този миг ще разбереш
и ще приемеш в себе си, момиче!...
Ох, не плачи! Щом плачеш ти, дете,
от моето сърце кръвта изтича!

Прости ми! Остани, каквото си!
Благодаря, че още сме си двете!
Обичам се и с белите коси,
а ти отвътре боцкаш, но ми светиш...

Katriona (Кети Рашева)

2016-11-09T17:45:08+02:00

Твоята поезия винаги впечатлява, винаги! Толкова топла и човешка, искрена!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-09T14:52:48+02:00

Много ми хареза! Браво!
Genereux (Любомир Попов)

2016-11-09T13:17:54+02:00

С Анита! Какво по-хубаво от това, да запазиш детето в себе си... Хубава поезия!
Anita765 (Ани Монева)

2016-11-09T11:06:46+02:00

Много е хубава поезията ти, Петя. По човешки земна.