От теб, детенце
От теб, детенце
От теб, детенце, скрито вътре в мен,
косите ми изцяло побеляха!
На теб е лесно: къща във сърце
и злото няма власт под твойта стряха!
Ти затова ме боцкаш всеки път,
когато мен животът ме подхвърли
и ругатни през зъбите текат,
а пръстите се наюмручват твърди!
Животът, пикло, не е сладък сън!
Аз даже и насън горча нагоре.
Да можех, бих те сграбчила и - вън!
Да видя как очички ще отвориш
и злото в този миг ще разбереш
и ще приемеш в себе си, момиче!...
Ох, не плачи! Щом плачеш ти, дете,
от моето сърце кръвта изтича!
Прости ми! Остани, каквото си!
Благодаря, че още сме си двете!
Обичам се и с белите коси,
а ти отвътре боцкаш, но ми светиш...
© Петя Божилова All rights reserved.
