14 янв. 2019 г., 16:16

От тълпата

1.6K 3 6

Тя с недоверие примигва,

изпита от отровен дъжд,

държи ви под око и "Стига!"

отсича с изговор присъщ.

 

На всеки покер наблюдател

в захлас, от шумния балкон

ще ръкопляска окончателно

след тез задали първи тон.

 

Радетели на каузи нови,

гаранти на добри мечти,

тълпата вечно е готова 

в забрава да ви потопи! 

 

Родила новите спасители,

за наказание скандира

на старите си поробители,

заклела се да ги издирва.

 

На вид наивна само, дреме,

и да разбира си мълчи

решена всичко да си вземе

когато всичко се смени. 

 

И знайте го, че изтезавана

на кръст на всички правила,

каквото и със вас да стане

ще гледа с тъмни очила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Георги!
  • Тълпата, гмежта, паплачта - аморфна маса. Виж разговорът между Лиско и Глагоабазубадуза в " Приключенията на Лиско по море+
    Точно и хубаво си рисувала.
  • Благодаря ти, Лия, за този богат интерпретативен прочит! Това което удобно сме свикнали да наричаме тълпа, според мен, е потенциал за колективно действие, само в определени моменти и при определени обстоятелства. Хубав творчески ден!
  • Тълпата, през "групичките по интереси" до личността и обратно. " Черни очила... и тълпа" !!! Напомни ми сцена от Матрицата с Киану Рийвс. Ритмично, с различен поглед, но реално и може би с лек наклон към сравняването на тълпата с красива и властна жена.
  • Благодаря, Миночка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...