14.01.2019 г., 16:16

От тълпата

1.6K 3 6

Тя с недоверие примигва,

изпита от отровен дъжд,

държи ви под око и "Стига!"

отсича с изговор присъщ.

 

На всеки покер наблюдател

в захлас, от шумния балкон

ще ръкопляска окончателно

след тез задали първи тон.

 

Радетели на каузи нови,

гаранти на добри мечти,

тълпата вечно е готова 

в забрава да ви потопи! 

 

Родила новите спасители,

за наказание скандира

на старите си поробители,

заклела се да ги издирва.

 

На вид наивна само, дреме,

и да разбира си мълчи

решена всичко да си вземе

когато всичко се смени. 

 

И знайте го, че изтезавана

на кръст на всички правила,

каквото и със вас да стане

ще гледа с тъмни очила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Георги!
  • Тълпата, гмежта, паплачта - аморфна маса. Виж разговорът между Лиско и Глагоабазубадуза в " Приключенията на Лиско по море+
    Точно и хубаво си рисувала.
  • Благодаря ти, Лия, за този богат интерпретативен прочит! Това което удобно сме свикнали да наричаме тълпа, според мен, е потенциал за колективно действие, само в определени моменти и при определени обстоятелства. Хубав творчески ден!
  • Тълпата, през "групичките по интереси" до личността и обратно. " Черни очила... и тълпа" !!! Напомни ми сцена от Матрицата с Киану Рийвс. Ритмично, с различен поглед, но реално и може би с лек наклон към сравняването на тълпата с красива и властна жена.
  • Благодаря, Миночка!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...