10 окт. 2009 г., 23:46
От упор 2
И без окото на бинокъл
аз виждам някак безпощадно,
че ножът е опрял на кокал,
а ти си дръжката му хладна.
И само, ако безобидно
въздишка подир теб изпусна,
придаваш си любезен вид, но
с досада после кърпиш устни.
И без натрапчива прегръдка
ти доста ловко ме премяташ,
тъй както тънконога хрътка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация