От упор 2
От упор 2
И без окото на бинокъл
аз виждам някак безпощадно,
че ножът е опрял на кокал,
а ти си дръжката му хладна.
И само, ако безобидно
въздишка подир теб изпусна,
придаваш си любезен вид, но
с досада после кърпиш устни.
И без натрапчива прегръдка
ти доста ловко ме премяташ,
тъй както тънконога хрътка
прострелян ястреб из тревата.
А аз умирам и възкръсвам,
и, всъщност, дявол да го вземе:
добре е,че ме срещна късно,
а аз те опознах навреме...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
