6 июн. 2017 г., 10:34  

От утре

534 4 6

 

Прегръдката ни бързо  ще изстине,

сърцата също ще се вкаменят.

Ти ще забравиш скоро мойто име,

в мен чувствата  дълбоко ще заспят.

 

А обичта  ще  стане  бивша  радост

и спомените - болка  по несбъднат  път,

животът някаква безкрайна  гадост,

а нощите  ни – бавната ни смърт...

 

Ще отлетим със теб – две тъжни  птици,

ще търси всяка своето гнездо...

Угаснаха във нашите  зеници

надеждите за  светъл хоризонт...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, тъжен е този стих, Веси...Когато има раздяла, не може да бъде друго настроението, освен минорно...
    Благодаря, че прочете и коментира!...
  • Тъжно утре рисуваш, Роби. За съжаление, обаче, е точно така се получава и ти прекрасно си го пресъздал. Поздравления за невероятния стих!
  • Благодаря Влади, Стойчо, Албена!..Приятен ден!...
  • Всяка раздяла е тъжна... Прекрасно си го изразил в поетична форма, Роби!
  • Макар и тъжно,е разкошно казано!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...