Роби (Роберт)
511 3486
6.06.2017 г., 10:34 ч.  

От утре 

  Поезия » Друга
374 4 6

 

Прегръдката ни бързо  ще изстине,

сърцата също ще се вкаменят.

Ти ще забравиш скоро мойто име,

в мен чувствата  дълбоко ще заспят.

 

А обичта  ще  стане  бивша  радост

и спомените - болка  по несбъднат  път,

животът – някаква безкрайна  гадост,

а нощите  ни – бавната ни смърт...

 

Ще отлетим със теб – две тъжни  птици,

ще търси всяка своето гнездо...

Угаснаха във нашите  зеници

надеждите за  светъл хоризонт...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, тъжен е този стих, Веси...Когато има раздяла, не може да бъде друго настроението, освен минорно...
    Благодаря, че прочете и коментира!...
  • Тъжно утре рисуваш, Роби. За съжаление, обаче, е точно така се получава и ти прекрасно си го пресъздал. Поздравления за невероятния стих!
  • Благодаря Влади, Стойчо, Албена!..Приятен ден!...
  • Всяка раздяла е тъжна... Прекрасно си го изразил в поетична форма, Роби!
  • Макар и тъжно,е разкошно казано!
  • Отново страхотен стих! Браво, Роби!
Предложения
: ??:??