6.06.2017 г., 10:34  

От утре

530 4 6

 

Прегръдката ни бързо  ще изстине,

сърцата също ще се вкаменят.

Ти ще забравиш скоро мойто име,

в мен чувствата  дълбоко ще заспят.

 

А обичта  ще  стане  бивша  радост

и спомените - болка  по несбъднат  път,

животът някаква безкрайна  гадост,

а нощите  ни – бавната ни смърт...

 

Ще отлетим със теб – две тъжни  птици,

ще търси всяка своето гнездо...

Угаснаха във нашите  зеници

надеждите за  светъл хоризонт...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тъжен е този стих, Веси...Когато има раздяла, не може да бъде друго настроението, освен минорно...
    Благодаря, че прочете и коментира!...
  • Тъжно утре рисуваш, Роби. За съжаление, обаче, е точно така се получава и ти прекрасно си го пресъздал. Поздравления за невероятния стих!
  • Благодаря Влади, Стойчо, Албена!..Приятен ден!...
  • Всяка раздяла е тъжна... Прекрасно си го изразил в поетична форма, Роби!
  • Макар и тъжно,е разкошно казано!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...