Jun 6, 2017, 10:34 AM  

От утре

  Poetry » Other
531 4 6

 

Прегръдката ни бързо  ще изстине,

сърцата също ще се вкаменят.

Ти ще забравиш скоро мойто име,

в мен чувствата  дълбоко ще заспят.

 

А обичта  ще  стане  бивша  радост

и спомените - болка  по несбъднат  път,

животът някаква безкрайна  гадост,

а нощите  ни – бавната ни смърт...

 

Ще отлетим със теб – две тъжни  птици,

ще търси всяка своето гнездо...

Угаснаха във нашите  зеници

надеждите за  светъл хоризонт...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, тъжен е този стих, Веси...Когато има раздяла, не може да бъде друго настроението, освен минорно...
    Благодаря, че прочете и коментира!...
  • Тъжно утре рисуваш, Роби. За съжаление, обаче, е точно така се получава и ти прекрасно си го пресъздал. Поздравления за невероятния стих!
  • Благодаря Влади, Стойчо, Албена!..Приятен ден!...
  • Всяка раздяла е тъжна... Прекрасно си го изразил в поетична форма, Роби!
  • Макар и тъжно,е разкошно казано!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...